Под камък огромен в дупка дълбока
живеела отровна змия.
Често на него за кратка почивка
посядала вечер жена.
Умеела от сърце да се радва
на цветята, на въздуха чист.
На пчелата, на работната мравка,
на слънцето и хоризонта лъчист.
А змията студена
се спотайвала озлобена
и дебнела търпеливо удобен момент
да ухапе отровно, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up