yanko27 (Янко Велков)
8 5
Mar 24, 2010, 10:11 PM

История за Нощта 

  Poetry » Other
827 0 4

Зад студените стени Нощта навън ловува –

поглъща в себе си объркани души.

Промъква се във хората, които не сънуват

и последното добро във тях руши.

 

Неуловим крадец - тя е навсякъде,

прониква и пленява блуждаещи мечти,

играе си с тях или захвърля ги някъде,

а без надежда душата от ужас крещи...!

 

Превръща чувствата скрити от другите

в нещо възможно... или пък не –

превръща ги в пепел, и тази пепел бурите

издухват и разпръскват в нощното небе.

 

Без да бърза – денят е далече –

на следваща жертва открива следите –

една сгушена сянка, прегърнала мече

и тъжно загледана просто в звездите.

 

Обсебва я нежно, докосва я с галене,

но изведнъж отдръпва се, сетила хлад –

в сянката нямаше нищо за крадене,

сянката беше само от мрак.

 

И Нощта потръпна, смути се объркана –

как, нима беше възможно това?

Човекът пред нея нямаше нищо за губене,

защото вече бе загубил любовта.

© Янко Велков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Andromaha - най-накрая някой да забележи колко е недодялано Публикувах го във facebook - мн се хареса, но все пак е ей така за 10-на минути, които иначе трябваше да запълня с учене на безсмислени глупости...
  • Харесах! Стихотворението въздейсва на читателя.
  • Благодаря!
  • Много силни чувстава са вложени в тези стихове. Много хубаво стихотворение! Браво!!!
Random works
: ??:??