"Държа в ръцете снимка джингиби.
Виж я. Поразгледай я добре.
Дякона ви, там ми покажи,
да зърна сам, светото му лице.
Как не знаеш кой е? Ето тук,
аз виждам как смирено ти седиш.
Осем души сте един до друг.
Левски бил е също. Гледай. Виж."
Не трепнали ръката и сърцето,
на българинът със очи - небе.
На Миралаят нервите се сплели,
без истината пак да разбере.
После подпечатал тескерето
и Дякона изпратил с темане.
Случката, разплакала небето,
ала духът не се сломил на две.
Левски продължил да се преправя,
но не приел, че ще се примири.
Историята диря ни оставя ,
за да вървим по нейните следи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
за да вървим по нейните следи."
!!! !!