Стената е празна, плаче самотна,
забравена от бога парче архитектура,
в забравен град, загинал за света,
нефритена усмивка, даряваща тъга.
Тя имаше желание,
имаше и свойството Причина,
имаше любов понякога,
преди ТЯ да си замине.
Раздялата им бе тежка,
но простa, без обещания.
Няколко листа политнаха,
носители на тъмното послание. ...