Приеха ни в НАТО. Вече сме сила световна.
Влязохме в пакта с няколко мъжки сълзи.
Беше отдавна. Подробности точни не помня,
ала разплакан министър ни беше Паси.
После Европа смирена ни взе под крилото,
като само, изоставено, малко дете.
И се получи един кръговрат на живота,
вместо министри, народът ни вече реве.
Растяха проблемите с темпове европейски,
даже и НАТО се шашка от нас и мълчи.
От радост ли бяха сълзите, проляти еврейски,
щом вече влажнеят шест милиона очи?... ...