Намери ме една жена. Аз малък бях,
по буните бездомен скитах.
Вечер рибарите ме хранеха със хляб,
а утрините бяха тихи, много тихи.
Във своя топъл дом ме приюти.
Дъщеря и болна беше, бързо ме обикна,
а аз забравих самотните рибарски дни
и с момиченцето малко свикнах.
Обикнах я и вечер до леглото и лежах,
докато болките и тихо не преминат,
но не след дълго отново се почувствах сам,
момиченцето болно се помина.