С извинение – лирика
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се извинявам, ама на – вие ще четете! Всичките ми три стихотволения…
Възпявам месото!
Вас – сочни пържоли,
ту с млади картофки,
ту прелестно голи.
Възпявам месото!
Вас – крехки суджуци,
изтръгващи в тенджера
омайвайщи звуци.
Възпявам месото!
Вас – сухи луканки, ...