Jul 21, 2009, 3:32 PM

Из бездната 

  Poetry
688 0 1
Из бездната на свойта суета,
към Теб отправих пълен с болка вик.
Че ти единствен, верен Бог велик,
утеха си във страшна самота!
Очите си от мене тя отвъргна,
а знаеш, Боже, как за тях копнея.
Ще трябва да живея и без нея,
когато утре надалече тръгна.
Сърцето ми без жал разбиха хора,
но Ти от него направи Свой храм! --
прости ми, че при Теб се връщам пак
сломен от болка, горест и умора. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Random works
: ??:??