След философии горещи,
И мисли нажежени като пещи,
Идва ред на приключения,
С природните творения.
Рекичка чудна в близост си открих,
Играта във водата преустанових.
Екологията в мен заложена,
Почиствах мръсотия уталожена.
Тати и детето включих,
Мама - нея я изключих,
Нека си стои на сянка,
Че от слънцето я хваща дрямка.
После тя дойде - ей тъй на готово,
Сложи си краката две по камъчета долу.
Много хубаво се наиграх,
Всички пръчки ги хванах.
Тичахме на воля из полето,
Коооолко сме щастливи със детето...
© Красимира Генева All rights reserved.