Ежедневни приключения 3
...
Днес отправяме се към чешмата
да напълним в тубите водата.
В кипро село се намира,
без да качваме баира.
Ще товарим старата колежка - лимузина,
тя на тати дружка, сивата бамбина,
заради конете в нея няма как да я подмина,
но с ръмженето не мож' ме би, ще я задмина.
Аз от всички най - съм ранобуден,
следва тати, мама - след минути,
а детето - тежката гемия:
- Оставете ме де спя! Ще стана в еди-колко си часа...
Замъкнахме го някак си в колата,
сложихме му шапка, затегнахме юздата.
Зафучахме по шосета,
минахме селцета.
Детето спи, дори не хърка,
изобщо не разбра кога
наляхме Долно Ботевска вода.
Събудихме го чак пред входа на дома
с весела шега:
- Хайде стигнахме чешмата,
Ставай да наливаш в тубите водата!
Той се поогледа и разбра:
- Май проспал съм пътя в таз' кола!