Мярката, отвън, дали затяга се,
или пробно ще си я олабваме,
ха, добре сте ми дошли,
през почивни дни,
баничарницата вкъщи 
отвори пак врати.
Но, човече, хич не се мръщи,
а за вируса се провери,
после прага прекрачи!
Мама уикенда не музицира,
в кухнята се позиционира -
мятат се теста,
точи се кора,
богата плънка - не една,
храним тлъстите тела...
Завъртя пералнята преди това,
уж не стана рано, но и космите ми - бързо от килима ги обра,
оправи всичките легла,
излезна, па и с пазарувките успя.
Постарахме се -
не й се пречкаме,
лежим послушно в някое кюше,
в очаване на скорошното ядене.
Дзън - сушилнята обади звук,
"Сега ли, точно?!....режа лук."
Мама се разпъргави,
не е сядала, почти.
Почивният й ден на крак минава,
и щом се свечери направо във кревата ляга.
Но неделята за нас е твърд закон -
ред е да слугуваме, кафе, бисквита и бонбон
в леглото й поднасяме, 
с целувки я унасяме...
Споделя ни на глас: " Ех, че сладък дом!