Не се надявам. Чакам да се случи,
избавена от всички избавления.
Живея просто. Както пее ручей
и както Господ прави Сътворението.
Под клоните на есенна смокиня
се моля - да се върнат синовете ми,
които дирят другаде Родина.
А тук ги връщат само погребения.
Ако успея - чакането свършва,
почти като безкрайната ми гордост.
Сълзите ми са огледални църкви
за двете отражения на Господ. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up