Сред толкова лица във мрака,
едно избрах да гледа мен.
Сред толкова очи, които ме събличат,
аз твоите избрах - да бъда в тях.
Сред толкова сърца - безброй усмивки,
аз твоето едно избрах,
да тупка в мен, да ме обрича
на бяла пролет нощ и ден.
Сред толкова души безмълвни,
аз само с твоята се слях.
И всеки миг е звън съдбовен,
и вярата, с която заживях.