Тъжен блясък и усмивка
после крясък глух, притихнал
крачки от мъглата като мъртъв тътен
вятър избуча, дано да е попътен
бягството - със сетни сили
очи потънали, унили
спирки няма, пътят е безкраен
пътуване във влак на самота, с билет назаем
съзнанието е пропаднало във пропастта
мисълта за утре няма да спаси човешката душа
ще я мъчи дълго, ще я умори
тялото без сянка, само то ще продължи