Как бързо само избледняваш
простряна в лоното на вечността...!
Вълшебен спомен от последната целувка
промъкна се през шията на месеца...и отлетя.
...И сякаш никога не сме си били близки.
А беше всичко ти за мене в този свят.
Сега поглеждам крадешком на изток -
за нова светлина изпитвам глад...
Рисувай с въглен морските пространства -
небета изгревни, масивните скали...
Едно рисувано магаре тъжно пак ще странства.
Не стана то Пегас - да полети!