Apr 13, 2010, 6:02 AM

Изблик 12123 

  Poetry
736 0 0
Като волен кит, преплувал небесата,
с камъни пребит, в кръв отплува ми косата.
Очарован от дявола, проклет от сатаната,
ангели сътворявала и издълбала тъгата.
"Подай ми ръката си, ще те предам".
"Забравих храната си, поне ще се наям"
Събор, затвор, кравешки обор и страна, пълна с тор,
виждам в очите ви трезор, ожаднели за терор...
"Жената просто си искаше цигара".
"Заради веригите тя викаше - това е цяра..."
Откъсни последното листо от нея - слънцето,
съседското дърво винаги е най-добро. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Random works
: ??:??