Сега какво – отново съм на ред.
И колко струва да съм друга.
Безлична какавида зад копринен плет,
а утре да разпукна пеперуда.
По- лесно ли е в топлия уют,
притворила очи, привидно глуха.
Приела тишината за обет,
търпението днес за утрешна сполука.
Или наопаки, с маршалската значка
да крача през усойните траншеи.
Дори с невидим меч в ръка
да се осланям на крилете рудименти.