Надеждата отколе си е наша спътница,
не изисква нищо и търпи, търпи,
в плодородни дни или на хаос и безпътица,
тя недалеч от нас и тихо - подобно страж стои.
И като име второ на живота е,
че свързани са като две блюда в една везна.
Животът натежи ни - повдига погледа в небето към надеждата,
надеждата из ниското ли е - живота нейде е из висина.
Родена от жаравите на рой очаквания и желания,
и смъртни сме - от суеверния ни страх от следващия час.
Мъдрецът, казват - живее без надежда и без страх, без страдание.
Надеждата - твърди клишето, тръгва си след нас. ...