Изборът
Моето сърце кърви,
пулсира бавно във ръцете ти.
По бузите ми стичат се сълзи,
които трябваше да са в очите ти.
През прозорец вглеждам се навън,
търсейки с очи лицето ти.
Бягам от поредния кошмарен сън.
В просъница викайки отново името ти.
Мечтите, стринати на прах,
от морски бриз са разпилени.
Нима да те обичам беше грях,
а на грешните сълзи са само отредени.
Нека съм прокажена, презряна,
хулена заради своите постъпки.
Гордо бих вдигнала глава засмяна,
само дето ти пред тях отстъпи.
Вместо мене ти избра тълпата,
остави ме във техните ръце.
Отпусна се в прегръдката на самотата
без мен. Спокоен - да, но без сърце...
© Лекса Джорджис All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много болка усетих и аз,силен стих,поздрави
-
Браво. Усещам болката. Но като е избрал тълпата си заслужава самотата. Върви напред!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Изгаря лирическата ти героиня, ала в огъня остава само влюбено Сърцето й.
Комплименти!