Feb 14, 2007, 10:43 PM

Изборът на сърцето... 

  Poetry
989 0 8
На масата в стаята огромна лежи откъснат нежен розов цвят... Защо се чуствам толкова самотна? Защо в сиво пак е моят свят? Усмихвам се и сякаш съм щастлива, и сякаш слънчев пак е моят ден... Но само аз си знам, че мълчалива, гореща болка пари вътре в мен. Не ми допада вечния театър, в скучна роля влизам всеки път... А ти не можеш да си ми приятел - в очите виждам, чуствата горят... Така желая истински да мога да те обичам, да те искам като мъж, но нещо в мене вече се пречупи... В душата ми вали пороен дъжд... Обичам те! Наистина! Така е! Но ти за мен си просто като брат... Аз знам, че не достатъчно това е, но повече сърцето не можа...

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??