Прозрях, че всичко тук е само стон –
просмука ме със пошлостта си скверна.
Че кой ще ме уплаши със закон –
с крилете съм на свойта лековерност.
О, знам, дори не ще ви заболи,
ще бъда в низкото – до ваш`та мерзост.
Не съм броил сам земните си дни,
защото знам, че тленното изчезва…
Не сте ли ми простили! Аз… не съм!
На себе си прощава ли се лесно!?
Кажете го – да те удари гръм,
завинаги да стихнат твойте песни! ...