Изцапана с боички
Днес реших така -
ще си цапна аз
боя.
Тук нашарих,
там нашарих -
цяла бях омазана
накрая...
- Олелеее! - казах си аз -
мама само да ме види
в този час.
После се сетих
и се измих,
отмина карането
или така си помислих.
Мама си дойде
и като видя -
задаваше се май
голямата кавга.
Ето какво забравила бях -
направен беше
пода цял във боя -
зелен, син, жълт
и кафяв.
Това беше краят,
съжалявам,
но след това
почистихме
със радост
и мина без кавга.
© Линкин парк All rights reserved.
Много сладко стихче, Ники!
Поздрав