Скри се, изчезна,
сякаш сън е било.
А сърцето самотно,
то все още тупти.
Нежността на ръката,
тя топли ме и сега.
Потръпва душата,
все още съм жива.
Ветрецът полъхва,
погалва ме нежно,
усмивката грейва,
до мен си още ти.
Отварям очите
и виждам цветята.
Сама съм, разбирам,
но душата е пълна.
© Елена All rights reserved.