Изчезнал в емоциите ти свят
Без начало и край
любещи се без свян
в света абсурден.
И да те загубвам, за да те
искам, искам, искам...
bluebird
Ти идваш всяка нощ в съня ми,
като вихрушка, нещо търсиш.
Прегръщаш книгите в главата ми
и страниците тихичко обръщаш.
Как искам да те видя, малко птиче.
В ръцете си душата ти да стопля.
Но сляп съм! Отдавна света не виждам!
А ръцете, ръцете палачът ги отсече...
Едничкото, което ми остана са мечтите.
Вземи ги! Те са синьо цвете неувяхващо.
И полети в небето по пътя си далечен,
любов и щастие във полет ще намериш.
© Аластор All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мечтите - "синьо цвете неувяхващо". Това определено ми хареса. Както и мотото - великолепно е. Поздрав, Аластор!
-
limeruna (Йоана) -
Мечтите винаги са били преди любовта
-
Много мило и затрогващо. Любов, която дарява себе си до последната капка... Но мечтите май (и всички други месеци) са най-непресъхващият извор
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
