Окапаха душите ни насън,
от полет към небето на надеждата.
Щом болката е споменът от гръм,
от удара на късните ни нежности.
И огънят е силата от звън,
в раните, пулсиращи от бездната -
на чувствата, прободени от трън,
защото любовта ни е изчезнала!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up