Когато свалиш розовите очила
Поглеждаш трезво на света
Прехвърляш всяка дума
Всеки поглед
Прочиташ всеки неизказан ред
Осъзнаваш всяка лъжа
И за миг...
Изчезваме за секунди!... 
Оставяш спомена там...
Където му е мястото
Заключваш го в онази кутия
Пъхаш я под леглото
И просто забравяш за нея. 
Изчезнали за секунди... 
Това сме сега! 
Това и ще бъдем! 
Излизаш от емоционални затвор
И точно в този момент вече знаеш...
И това мина! 
И най-хубавото тепърва предстои! ...