Животи, мигове, колачета, нанизани са редом на душицата – червен конец,
Някои – недоизпечени, други са таман, а трети – прегорели,
Ала с еднакво дъхава и втасала Срединка…
Окачени на чардаците на Битието.
Непрекъснато изважда ги от Фурната Сърце и Ум,
а в Пекарната тестото просто Е. В сърцевината му – кълбото от червена прежда.
А Майсторска магична сила закача във верига дъхавите търкалца, дорде опашат надълго и широко Питата Земя във мозайки от цветя. Рисуват те поляни, рисуват черни ниви, дълбоки езера и необятни океани. Обагрят със нюанси на светлото и тъмното във Всичко и Навсякъде.
Дорде Мигът дойде!
Мигът на мощните потоци Светлина, що коричките, разядоха, средата я погълнаха и благоволиха над конеца… Земята се превърна в гигантското кълбо от преждата червена на Азовете Висши съвършени.
Заиздига се с надежда отново, да се свърже с кълбото в Пекарната и да го увеличи.
Дъх откъсна се от Битието.