Всяка нова издънка
от дървото на двора,
е стремеж специфичен -
там във общия корен.
За живот по-различен,
не по старите догми -
всеки бърза да къса,
да изтръгне в зародиш...
Остави ме да цъфна
дива бяла глогина,
само щастие нося -
без драскотина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up