Иска ми се да мога да летя - да имам криле. Но откъснати са сега, както окосена есенна трева.
Окови на краката от него сложени, душа и сърце във вечен затвор заточени от този изедник зловещ, чийто проклятие сега ме застигна и направи име и лице прогонени!
Сърце ранено на ангел самотен, скитащ в полето, прокуден дори и от вълните на морето, мразен от всекиго и със сърце, което разбито в скалите от ръката на изедника иззето...
Не позволявай болката да те обзема.
Аз зная колко е страшно това да се случи.Веднаж обзела те не пуска душата...и само тежи.
Невероятна поетеса си, а си толкова млада.
Просто продължавай да пишеш...
..."аз продължавам да пиша,
тъй душата ми някак си диша...
Гълтай въздух и ти..."
Повече от болезнено позната история,при мен е същото."Баща ми"за последен път наричавм така това нищожество ни е причинил повече болка отколкото Спартак на Римските Легиони...добре че...всъщтност нищо не е добре,това оставя петно върху живота ти,което не се чисти...а няма кой да го замести.
Продължавай напред,и поработи повече върху хармоничността на стихотворенията,но специялно тук за каква хармоничност може да става въпрос след като е писано за ... .
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Аз зная колко е страшно това да се случи.Веднаж обзела те не пуска душата...и само тежи.
Невероятна поетеса си, а си толкова млада.
Просто продължавай да пишеш...
..."аз продължавам да пиша,
тъй душата ми някак си диша...
Гълтай въздух и ти..."
Поздрави...с обич