Anita765 (Ани Монева)
296 11769
Oct 18, 2018, 8:30 AM  

Изгаряне 

  Poetry » Other
696 3 6

Тя ще стане. Когато измие лицето си сухо,

с костеливи ръце ще започне да меси тесто,

ще напълни тавичката медена с пържени бухти,

ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.

 

Ще припали сама пред иконата тънка свещичка

и ще тръгне прегърбена сред разпилените къщи навън,

там, където студеният вятър до днес не надтича

тишината на селото, дето прилича на сън.

 

Ще започне да чука през няколко схлупени порти

и подава за Бог да прости с опустели ръце.

Ще взриви тишината му хей така – с вопъл до корен

и сълзите си дълго ще бърше от свойто лице.

 

От забрава, когато изтръгне последния старец,

той ще хлопне вратата след нея до точка смален,

а дланта му студената бухта със спомен ще пари,

до тъга и до плач, в най-самотно пълзящия ден.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Освен,че твоя стих,Ани е много,много добре "изплетен", така силно докосва с начина на раздаване "за Бог да прости"-по домовете,където вероятно са останали само стари хора,много самотни....Поздравлявам те!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Ярък и запомнящ се образ е тази старица!
    Човешка болка...
  • Засяда на гърлото и горчи, като пелин...
  • Какво правиш, Ани?! Стри душата ми на прах! Остава някой да замеси подавки от нея!
Random works
: ??:??