Dec 14, 2008, 10:34 PM

Изгаряне до бяло 

  Poetry » Love
638 0 9

Обичаха се, търсеха се... правеха...
каквото искат със телата си...
До степен най-последна на изгаряне!
До загуба във паметта си!
А розовата пепел, разпиляна,
шептеше нещо тъжно на цветята...
Едва ли пак ще има някога...
изгаряне такова в сетивата...
Ще има пак, отвръщаха цветята.
Животът ни дели се на сезони.
След зима идва пролет,
после лято и пак любов,

която ще запомним!

© Рот Блак All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??