Jun 18, 2020, 4:59 AM

Изгнание 

  Poetry » Civilian
540 3 9

Хладно вя на трамвайната спирка

късен сняг сред зелени жила

и танцуваха с вятър подсвиркващ

клюн и клон с безконтактни тела.

 

Термометърът даде "заето"

и сред лято повя зимен студ.

Окъснели придворни поети,

уморени от нощния труд,

 

се прибираха в пустите строфи

и безримен, банален и глух,

ги посрещаше ден с апострофи

и напразно напрягаше слух

 

да дочуе мелодия вярна

сред любовния химн на щурци,

но, удавена в мъка полярна,

беше кукла честта на конци.

 

Беше чучело спящата съвест,

а водач животинският страх,

и стихът им се стрелкаше, ръбест,

или гладко пресован на прах,

 

към звездите с апели за вечност

и с неистов копнеж за венец.

Под краката им плаха човечност

и потъпкано име: "творец".

 

Писа дълго история бяла

с дим нетраен небесният град      

и последната дума: "раздяла",

подпечата с дъждовен печат.

 

17.06.2019

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Виж, дори не се сърдя, че се обръщаш толкова официално към мен, въпреки че аз те наричам "Силве". Но това, което току-що написах, ще мине покрай ушите на всички. Ще чуят само това, което искат да чуят, колкото и да повтарям. И накрая ще им кажа това, което искат да чуят, просто за да спрат да ме тормозят. И от учтивост ще благодаря. А и за да бъда толерантна. Няма значение. Благодаря за коментара и оценката. Те са ми компас не само за стойността на това, което пиша, но и за това как написаното се възприема.
  • Многоизмерно изображение на тъгата. Изгнанието е и спасение понякога, зависи от сетивността и степента на възприятие.
    Харесах дълбочината, обичам да стоя под вода. Поздравления, Мария!
  • Благодаря за "Любими".
  • Нищо човешко не ни е чуждо, Иване. Затова трябва да си прощаваме. Благодаря.
  • Въздействащ стих! Светът винаги е бил двойствен – добро и недоброто са двете сили, въздействащи на човека в неговите изяви на сцената на Земята! Дано успеем да го направим по-добър и всепрощаващ. Красотата на природата...
  • Да, все се опитвам да не съм толкова "категорична" в определянето на черното и бялото и доброто и злото, но се изкушавам понякога да изпадна в "заклеймяване". И този път не се сдържах. Пък и имам доста примери за подражание около себе си.☺Благодаря, Марианка.
  • Дени, Стойчо, благодаря.
  • Ирония на съдбата!
    Поздравления, Мария!
  • Хубаво е, Мария.
    "Под краката им – плаха човечност
    и потъпкано име: "творец""
Random works
: ??:??