Изгрей във мен, изгрей и не залязвай,
о, слънце, ти което в мен блестиш!
В душата ми ела и я зарадвай,
че тъмното отдавна в нея спи.
Знам, ти от топлина си сътворено,
пък моето сърце скова го лед,
а може ли във студ да се живее,
особено когато той е в теб.
И ледени са вече и сълзите,
а пареха по моето лице,
усмивките лавина ги затрупа
и няма кой сега да ги спаси. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up