на Галя
Аз лягам в нежно белите завивки,
отдавна вече нощен е града.
На изток -- очертания планински
и мисля си изгрява любовта.
Прозорците размътени откривам,
излизам на балкона и студа
намята ме със риза от коприва
и мисля си изгрява любовта.
Венера над могилите узрява,
заспивам и очаквам утринта,
а тя във тази нощ над мен остава... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up