Слънцето погали заснежени върхове,
глава си сънен ден надигна,
страховити, исполински ридове,
нижеха се докъдето поглед стига.
А нощта от другата страна,
пълзеше, слизаше по склона,
спираше, помахваше с ръка,
потъваше в гората, вземайки си сбогом.
Животът запъхтян за миг се спря,
заслепен от тази живописна гледка,
а утринната свежест, красота,
затваряха го сякаш в клетка. ...