Отлитат ли надеждите (не знам),
към изгрева – зеницата небесна.
Морето е протегнатата длан
на път към вечност с много неизвестни.
Върви животът – пясъчна следа,
подобно лято – пъстро, ала кратко.
Отдавна пренаситен е света –
на сто горчилки само капка сладко.
А капката е огненият цвят,
наръсен щедро от деня пробуден.
Надеждичка за по-прекрасен свят –
изпълнен с птици. В изгревите влюбен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up