В изобилието на тъмнината
свещта мига в нощта лоша,
в ъгъла на паметта крилата –
една мечта моли за прошка.
Небето черно има светъл тен
преди изгревът да е осъмнал,
а зората кръщава идния ден –
с топла усмивка нежно сънна.
Догаря нощта в меката заран,
а слънцето в мечтата блести,
новият изгрев на нощта стара
завещава последния си стих.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up