sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
Aug 24, 2010, 7:37 PM

Изгревът във влака 

  Poetry » Phylosophy
756 0 2

Посрещнах изгрева във влака.

Отлепиха се моите очи.

В тях розови лъчи мълчаха.

Кафявият им цвят се заличи.

 

Не успях да изпреваря изгрева,

пътувайки със влака към нощта.

Не успях да спася съня си.

Заложник бе на реалността.

 

Глътка вода и въздишка.

Влакът ще ми отнеме деня.

Бягам ли, или се връщам?

От себе си не ще се спася.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря ви много.. Арихо, знаеш, че много те харесвам. Пишеш страхотни неща.
    Мисля да добавя снимка към стиха ( http://img829.imageshack.us/img829/7866/p1808100640.jpg ). За втори път пътувам рано сутрин във влака Бургас-София. Първия път изгрева беше прекрасен, затова втория само чаках слънцето да изгрее, за да го снимам. А пък и малко се вдъхнових. Не бях писала отдавна..
  • Хубав стих!
Random works
: ??:??