Посрещнах изгрева във влака.
Отлепиха се моите очи.
В тях розови лъчи мълчаха.
Кафявият им цвят се заличи.
Не успях да изпреваря изгрева,
пътувайки със влака към нощта.
Не успях да спася съня си.
Заложник бе на реалността.
Глътка вода и въздишка.
Влакът ще ми отнеме деня.
Бягам ли, или се връщам?
От себе си не ще се спася.