Изгрях като слънце в облачен ден,
усмихнах се ведро, но не от небето,
след ледени дни и вятър студен
изгрях във очите ти и стоплих сърцето.
Изгрях като слънце, стопих ледове,
превърнах ги в топъл пролетен дъжд,
в реки ги превърнах, в синьо море,
окичих с усмивка най-тъжния мъж.
Изгрях като слънце над пъстра дъга -
сега съм луна, спокойна и нежна,
и в тъжната есен ръка за ръка
вървим, обич моя, към зимата снежна.