Dec 11, 2011, 7:29 PM

Изгубен рай 

  Poetry
1102 0 29



Вали понякога без сняг.
Навяват думите ти преспи.
И тъне пътят в своя бяг
в дълбоки безконечни грешки.
Замръзват всички сетива,
замръзват старите ни стъпки.
А новата следа в снега
оставя снежните си кръпки.
Но няма връщане назад.
В студа на думите ти тежки
намира всеки своя ад
съвсем нормален и човешки.
И краят сякаш е без край.
В небесното море се губи.
Без сняг вали. Изгубен  рай.


Но след студа сме други...

 

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??