Изгубен спомен
Изгубих спомена си рано аз,
там някъде в невръстно детство,
но оттогава не минава час,
търся знака му в книжното наследство.
Само знам, че бе наивно топъл,
надежда да е щастлив човек,
но със страдание и вопъл
посрещна ме настръхналият век.
Озовах се чужд сред свои
- на комунизма в железните ръце.
- Откажи се от желанията твои, ...