Изгубих се в живота. Безохотно
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат
и бавят ме. Но явно е заблуда,
в която съвестта ми да избяга
от фактите за същността ми луда,
от чувството, че бил съм маратонец,
прескачал със отскок от ера в ера,
а всъщност - нееволюирал кроманьонец,
пречупен през променяща се сфера. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up