И пътувам пак сама в безкрая,
обгърната в празна тишина,
на прозореца ръмящ стоя и мечтая
за дните стари, за онази красота...
Намерих те и бързо сякаш ти изчезна,
тук беше ти за миг, а после - празнина,
помислих, че заедно с теб аз ще прогледна
за нови чувства, за онази красота...
Изпитах нежния и силен трепет,
с радост летеше към теб моята душа,
но явно остана той забравен шепот
и се покрих отново в самота... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up