Изгубена
Простих ти - нали на това ни учат,
да бъдеме добри и да простим,
но на мен не мога да простя си,
а днес и двамата ще си платим.
Зарязах аз мечтите си по пътя,
с тебе продължих напред,
но товарът страшно ми тежеше,
а хоризонтът става все по-блед...
И днес реших - край пътя ще поседна,
на отдих малък ще се отдада,
със спомените огън ще запаля,
да стопля грешна и изгубена душа!
© Деница All rights reserved.