MiryanaEkinci (Никол)
10 11
Dec 13, 2013, 10:42 PM

Изгубена 

  Poetry » Love
1006 0 4

 

Изгубихме я във пожара.

Гореше първо бавно, после бързо.

Горя до края.

Запали се случайно... Уж нас пазеше от края.

А се запали и  сама горя до края!

Целувките ни хапеха лицата ни червени, мокри -

От удари, от сълзи, от яд и болка, и безсилие, зависимост, желание, усилие.

Усилието да не се докосваме със удари, а само да се галим нежно, влюбено.

А влюбено се хапехме и дращехме лицата си, телата си... горяхме.

Осъдени да изгорим.

Осъдени да се люлеем бясно, да рушим!

Задъхани и голи, вече сме си чужди.

 

Изгубихме я във пожара.

Любовта.

Изяде я пожарът.

© Никол All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дори и при мисълта си, човек го е страх да изкаже думите "обичам те", навярно може би... страха е сигурна предпоставка човек да остане за миг сам и за миг да сведе глава и със затворени очи да просълзи мълчанието... и така да спаси любовта си от "смъртта" на съдбата, за да не бъде сам...
  • Дано пак да се появи... Такава загуба... Хареса ми!
  • Харесах! Поздрав!
  • ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО!!!!!!!!!!
    ТЪЖНО, НО МНОГО КРАСИВО НАПИСАНО!!!!!!!!ИСТИНСКИ ИЗАПОМНЯЩО СЕ!!!!!!!!
    МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!!!!!!
    И пожелания за много щастие и ЛЮБОВ!!!!!!!!!!!!!!
Random works
: ??:??