Nov 21, 2006, 9:28 AM

Изгубена душа 

  Poetry
779 0 3
Ела като птица,
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота.

Ронейки кървави сълзи,
молейки я да я пощади.
Любовта разби крехкото сърце,
смееща се, докато убиваше го бавно със ръце...

Молейки я да спре,
тази болка непоносима,
тя се изсмя в нейното лице:
"Ти си жалка, малка и невзрачна!
Ти си глупава и нетърпима!"

Разкъсваща душата,
носеща се в бляскавата си каляска.
Играейки си със съдбата,
със сълзите, които тъй красиво пробляскват...

Да те пощади... Дар ли е това?
Да те носи величествено на своите крила?
Молейки за прошката една,
душата ти невидима се изгуби...
Tам...
Във вечността...

© Ем All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Ела като птица,
    като живота на гроба на любовта.
    Както една девица
    взря се в неговата неземна красота."

    Началото е важно,а само тук... неразбрах смисъл и същността!За да излееш чувствата не се старай да те разберат другите а листа, в/у който пишеш!
    Поздрав отново!
  • Много е добро
  • Еми добро е продължавай в същия дух.
Random works
: ??:??