По улиците аз вървя сама,
забравена от хората,
от хорските очи, дъждът вали косите ми.
Усещам ужасен студ в душата си!
Студът пронизва моите мисли,
разбива моите мечти,
на прах направи моето сърце.
То вече не знае любов какво е!
Любов да дава не умее,
да страда не желае!
За чувства вече да говорим е излишно -
човекът без сърце е нищо! ...