Изгубена страна

Jul 19, 2012, 2:04 PM

Poetry » Other

772 0 6

Сякаш преди хиляди години
тръгнах си оттам... И я забравих.
Само нощем, мине се - не мине,
в сънищата спомени изравям.
За онази рокля със калинки,
мириса на ягоди и люляк,
дъвките със шарени картинки,
крясъка на бабиния пуяк.
Как се ровя в шкафчето за сладки
и ми дърпат за това ушите.
И ония, старите тетрадки,
във картон старателно увити.
Някъде по пътя май оставих
вярата в джуджета и магии.
Онова момче дори забравих,
със което от любов се биех.
Тръгнах си. И липсва ми до болка,
но разчитам днес на дъщеря си -
да я помни повече, отколкото
аз успях във спомен да запазя.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2012-11-05T18:15:27+02:00

Да, обличахме си тетрадките в зелен картон, лепяхме им отпред етикети и ги надписвахме. Беше почти като ритуал всяка година.
vvvictor (Виктор Горов)

2012-07-21T00:13:07+03:00

...Онова момче дори забравих,
със което от любов се биех...
Това ми навява скъпи спомени.
Благодаря ти за хубавия стих!
Lovewear (Пепър Формаджи)

2012-07-20T13:04:23+03:00

Харесвам.
zlati_ival (Златка Вълкова)

2012-07-19T23:20:26+03:00

Тази страна с дъх на ягоди и люляк... Чудесно е...
djudjii (Жанет Велкова)

2012-07-19T14:40:24+03:00

Много хубаво!
Rois (Събина Брайчева)

2012-07-19T14:07:09+03:00

Носталгично, но прекрасно! Поздрав!