nansuela (Нана)
55 74
Mar 4, 2010, 3:41 PM

Изгубени 

  Poetry
697 0 1

Колко дълго вървяхме и бродихме,

пътища нови и стари обходихме.

Колко дълго по пътя никой не срещнахме

и не питахме това ли е пътя.

Изгубени във времето, обвити

в страхове, от луната си режехме

парче по парче.

Колко дълго и кратко

е времето, изгубени в сфери

на нелогичното пространство,

откривахме нови и странни пътеки,

и всяка води към един път - себе си.

© Нана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е красиво. Браво.Много истина има в него.
Random works
: ??:??