Oct 14, 2022, 10:41 PM

Изгубени 

  Poetry » Other
444 3 2

Изгубени

 

Опустяха онези земи
по които пристъпяхме с обич.
Ненапити са всички води
от росата накапали в здрачност.

 

Светлините в усмивки разцъфнали
зад завеса на мрака се скриха.
А очите ни, очите слепиха ли?
Да не виждат очи що обичаха?

 

И луната, онази луда луна,
дето цялата в плам ни обгръщаше,
и душите ни вплиташе във една,
и в сърцата ни ярка гореше.

 

Как така се изгуби и луната сега?
Ни звезди, ни роса ни заричат.
Няма ден, няма нощ без любовта.
Всички делници в едно се пресичат.

 

А пък ние изгубени в унес
все по сънища тръгваме с теб
по пътеки които все се пресичат
в някой друг следващ живот...

Djein_Ear
Евгения Тодорова

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Ненапити са всички води
    от росата накапали в здрачност."
    Разкошно!
  • Интересно виждане!!!
Random works
: ??:??