Изгубени
Опустяха онези земи
по които пристъпяхме с обич.
Ненапити са всички води
от росата накапали в здрачност.
Светлините в усмивки разцъфнали
зад завеса на мрака се скриха.
А очите ни, очите слепиха ли?
Да не виждат очи що обичаха?
И луната, онази луда луна,
дето цялата в плам ни обгръщаше,
и душите ни вплиташе във една, ...